Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.08.2013 20:29 - Електромагнитното поле на човека
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 2190 Коментари: 0 Гласове:
0



 Каква е посоката на електромагнитното поле на човека, по който тече постоянен ток отгоре надолу (по Сушумна - гръбначния мозък). Определя се по правилото на дясната ръка: палецът сочи посоката на тока, а свитите пръсти - посоката на силовите линии на магнитното поле. Или, силовите линии на електромагнитното поле на човека са по посока на часовниковата стрелка. По аналогия с движението на мантията на Земята можем да определим посоката на движение на биоплазмата на човека. А каква е посоката на движение на земната мантия (енергията Чи на човека)? Тя се определя от посоката на въртене на тежкото земно ядро (около 32 % от масата на Земята) около малката екваториална ос на Земята в посока, обратна на часовниковата стрелка, погледнато към Индия. Останалите маси на Земята (земната мантия и земната кора), според законите на механиката, ще се завъртят около същата ос, но в обратна посока. По всяка вероятност твърдото ядро в центъра на Земята представлява гигантски железен кристал. Там налягането и плътността са толкова големи, че желязото преминава в твърда форма, независимо от високата температура - 4000°С. Тази твърда сърцевина е с диаметър около 2300 км и на нея се пада по-малко от 1 % от обема на Земята. Досега се смяташе, че тя е безструктурна, аморфна и не влияе върху повърхността. Нови изследвания, обаче, показват, че това не е така. Според теорията на вашингтонския геофизик Роналд Коен твърдата сърцевина, подобно на диаманта, представлява гигантски кристал. За основания му служат резултатите от прецизни измервания на скоростта, с която сеизмичните вълни, образувани при земетръси, се разпространяват във вътрешността на планетата. Вълните от север на юг преминават земния диаметър с 4 сек. по-бързо, отколкото пътуващите от запад на изток. Тази странна разлика Коен обяснява с нееднородност на ядрото, а нееднородността е свързана с кристална структура.Така може да се обясни, периодичното движение на магнитните полюси или необичайното изкривяване на магнитните силови линии.По опитни данни е установено, че през миналите геоложки времена земното ядро се е намирало встрани от центъра на Земята - в посока на северната част на Тихия океан (сърцето на човека също е встрани!). Земята се намира в световния космически океан и, следователно, е "поставена" в зависимост от космическия магнетизъм, чиито силови линии са насочени (влизат) към нея от север на юг с натрупване на положителни заряди на север (виж фиг.265). От друга страна, Земята също има свой магнетизъм. Силовите линии на земното магнитно поле излизат от нея, пронизват пространството от север на юг, изток и запад. Така Земята бива подложена едновременно на земния и на космическия магнетизъм, при което в полюсите й се натрупват различни заряди (на северния - положителни, а на южния - отрицателни). През центъра на Земята тези заряди (силови линии) се балансират и на принципа на магнитната игла отново излизат на повърхността. Затова Земята може да се оприличи на прав магнит.Човекът и всичко живо на Земята са пронизани едновременно от взаимодействащите си земен и космически магнетизъм. Отгоре надолу и отвън навътре влизат космически енергии (Ян енергии и сили - положителни), а отдолу нагоре и отвътре навън излизат земните сили (Ин енергии и сили - отрицателни). В гръбначния мозък техните заряди се балансират и въртят около оста на въртене на човека. По аналогия със Земята човек може да се оприличи на прав магнит (главата - северен магнитен полюс с положителни заряди, а краката - южен магнитен полюс с отрицателни заряди).Може да се направи аналогия и с динамиката на човека, който се намира върху Земята и участва в нейното движение, но участва и в космическото движение. Тялото на човека се върти около една постоянна ос - около гръбначния мозък (гръбначния стълб) - главен централен меридиан (Сушумна), по посока, обратна на часовниковата стрелка. Основният ток, който тече по него, е отгоре надолу, към Земята. Тялото на човек може да се разглежда като една правоъгълна токова рамка, поставена в магнитните полета на Земята и на човека, в която при вдишване токът протича в една посока, а при издишване - в обратна. Затова изглежда, че се получава прекъсване на токовата рамка и токът протича в две рамки, а всъщност това "прекъсване" става по време на паузата, когато човек не диша. По рамката протича електрически ток, противоположен на основния, и тя започва да се върти по посока на часовниковата стрелка.Но как се запазва това въртене (бавно, незабележимо за организма)? Веднъж започнала да се върти с появата на живота, тя не може да спре, а продължава по инерция, подминава равнината, перпендикулярна на магнитната индукция, занулява се и спира. Ако в този момент сменим посоката на тока, то тогава на рамката ще действа обратна сила в друга посока (нагоре). Тя продължава въртенето до нова смяна на тока. Вероятно такава роля в човешкия организъм изпълняват двата главни меридиана (преден и заден), чрез които се контролира вдишването и издишването в междинния мозък. А чрез тези два процеса се осъществява смяна на полярността на клетката.Както човека, и Космосът, и Земята "дишат". Как диша Земята (а ние се подчиняваме на нейния ритъм)? Според проф.д.ф.н. Владислав Луговенко, на практика това става така. За да твърдим, че има дишане, трябва да са налице бели дробове и нещо, което да бъде вдишвано и издишвано. Роля на бели дробове при Земята изпълнява мрежата на Хартман. Това е решетка, образувана от перпендикулярни структуро-силови линии с правоъгълни размери 2 на 2.5 м. Тяхната големина зависи от магнитната ширина в местата на измерването им. В зоните, които те образуват, се проявява земното или телуричното излъчване, което е по-правилно да се нарече космическо-земно излъчване. Природата му е слабо изучена. Засега със сигурност може да се твърди само, че при това поле определяща е ролята на електромагнитното поле. По-точно, че енергията, излъчвана от даден организъм или от отделни негови клетки, може да се усвоява от другите живи организми. Основният физически принцип на това явление е принципът на резонанса, а това налага извода, че е напълно възможно да съществува някаква универсална връзка, свързваща всички живи същества.За момента определянето на космично-земното поле е възможно само с методите на радиестезията. Радиестезистите, чрез биолокация, правят мисловен резонанс с това поле и определят неговите точки. Като правило, в едната зона полето е ориентирано нагоре, а в следващата - надолу. Второто поле има благотворно влияние върху живите организми, а първото - отрицателно. Затова условно ще ги наречем светло и тъмно поле.Чрез опити е проследена промяната в ширината на светлите и тъмните полета в продължение на едно денонощие. Установен е пълен синхрон. Когато светлите зони се разширяват, тъмните се свиват и обратно. Сякаш Земята диша! Светлите полета вдишват, тъмните издишват. Космичната енергия прочиства до дъно цялата планета. Колосалната система от всички светли полета на Земята се разтваря, поглъща енергията, дошла от Космоса. Това е моментът на вдишването. При него тъмните полета са затворени. В следващия момент се затварят само светлите полета, а тъмните се отварят - следва издишването. Измерено по време, това вдишване и издишване става за 0.5-0.7 часа. Гигантският организъм на планетата пропуска космичната енергия през светлите полета, които го прорязват целия. Тази енергия прониква до всяка частица на Земята, пречиства планетата и бива издишвана обратно навън.За разлика от известните ни живи организми, Земята диша не цялата едновременно, а само с онази част от своята повърхност, която е обърната към Слънцето. В зависимост от годишното време и от географската ширина вдишванията и издишванията на Земята се променят. Те могат да бъдат по 1 път дневно и да прескачат по 1 или повече дни. Изучаването на космо-земното поле в средните географски ширини показва строгата зависимост на този процес от слънчевата активност - живителната слънчева енергия пада върху земната повърхност и Земята започва жадно да я диша, прекарва я през цялото си тяло. Най-активно е дишането на планетата около обяд и преди залез Слънце. Понякога едно вдишване става за няколко минути, а понякога - за няколко часа. През зимата в средните географски ширини на Северното полукълбо, когато слънчевите лъчи едва докосват повърхността й, Земята практически не диша. Каква е причината?В тази географска ширина през зимата преките слънчеви лъчи почти не въздействат върху мрежата на Хартман. През този период от годината слънчевата енергия се предава върху Земята посредством Луната. Тя преработва слънчевата енергия, която идва до нас непряко, като отразена светлина. Въздействието й е едновременно върху светлите и тъмните полета, което предизвиква спазъм или нещо като кашлица, обикновено веднъж в денонощието .В книгата "Мозайка от Агни Йога" (съставител Алла Тер-Акопян) се казва: "Магнетизмът на Луната е огромен, но не въздейства добре. Често Луната предизвиква дискомфорт и отрицателни усещания. Тя действа като хората, които смучат прана". Този цитат обяснява най-добре вредното влияние върху Земята на отразената от Луната слънчева енергия. Поради тази причина Земята не прокарва през "дробовете" си тази енергия. Тя е причината за земната "кашлица".Нашето дишане, биенето на сърцето ни са по образ на приливите и отливите на Земята, на тези фази на разширяване и свиване в Космоса. Нашите дробове не ни позволяват да предусетим нашата единна същност с Космоса. Йогите, които могат да спрат дишането и пулса си, заровени в земята, и да ги контролират напълно, добре знаят това обаче. Най-известни са денонощните лунно-слънчеви вариации на земното магнитно поле, които се дължат на допълнително магнитно поле, създадено от електрическите токове, произтичащи в йоносферата под действие на слънчевата светлина (йонизира се атмосферата на височина 80-400 км, затопля се, поради което се осъществява циркулация на въздушни маси и индуктивно възбудени електрични токове на височина 100-120 км.                                                        image                                                                                                                           Не можем да видим навън това, което не сме отвътре. Нищо не може да ти даде свобода, ако вече не я притежаваш. Не изразходвай енергията си в говорене, а медитирай в тишина. Само онези, които не искат нищо са господари на Природата. Човек трябва да обича другите, защото другите са самия той. Джапа е повтаряне на Святото Име; чрез него религиозният човек се издига до Безкрайното. Свами Вивекананда




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8685859
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031