Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.06.2014 00:50 - Заветът на Д-р Хамер - продължение
Автор: olivie Категория: Хоби   
Прочетен: 694 Коментари: 0 Гласове:
1



Продължение

Не съм се занимавал с това до 1978 г. Бях лекар по Вътрешни болести и работех в университетската клиника 15 години, пет от които като професор. Имах също така и частна практика няколко години, до 1978 г. След това се случи нещо ужасно: докато спял на една лодка, синът ми, Дирк, бил прострелян, без причина, от един луд, италианския принц. Това бе ужасен шок за мен, изненадващ и съвсем неочакван, така че нямах сили да реагирам.

 

Всекидневните събития или конфликти обикновено не ни „хващат неподготвени”, в смисъл, че не сме били бдителни по отношение на тях. В повечето случаи имаме възможност да предусетим нормалните конфликти, с които се сблъскваме в живота, но конфликтите, за които не сме били способни да се подготвим и които причиняват безпомощност и невъзможност да се реагира, създават всъщност панически шок. Ние ги наричаме биологични конфликти.

 

През 1978 г. аз развих рак на тестисите от такъв биологичен конфликт, т.нар. „конфликт на загуба”. Тъй като никога не съм бил сериозно болен, се зачудих да не би състоянието ми да има нещо общо със смъртта на сина ми. Три години по-късно, като шеф на вътрешни болести в онко-гинекологичната клиника на Университета в Мюнхен, имах благоприятната възможност да изучавам пациентки с рак и да сравнявам моите открития, за да видя дали техния механизъм на получаване на рак е същият като моя; дали те също са преживели неочакван шок.

 

Открих, че всички, без изключения, са преживели същия тип биологичен конфликт като мен. Те бяха в състояние да си спомнят шока, последващите го безсъние, загуба на тегло, студени ръце и началото на растежа на тумора. От този момент, гледната ми точка бе коренно различна от всичките общоприети медицински концепции и когато представих тези открития пред мои колеги, те ми дадоха ултиматум – или да се отрека от откритията си, или да напусна клиниката незабавно!

 

Въпрос 2 – Това звучи като за през Средните векове! Вие как реагирахте?

 

Не бих могъл да се отрека от нещо, което съм убеден, че е истина, така че напуснах. Това несправедливо уволнение ми причини друг биологичен конфликт – изгубих вярата в себе си. Съвсем ясно си спомням безсилието и разочарованието от това да бъдеш изгонен от клиниката, заради представянето на добре проучено, неоспоримо и ново познание. Не вярвах, че такова нещо е възможно! Беше доста травматично и имах затруднения при изследването на останалите 200 пациенти. Въпреки всичко, завърших проучванията си и в последния ден, желязното правило на рака (ЖПР) бе родено!

 

Въпрос 3 – Може би ще може да обясните накратко кои са основните критерии на ЖПР?

 

ЖПР е биологичен закон. Той има три критерия. Първият е, че всеки рак или еквивалентна на рака болест се развива от ДХС. Това е много тежък, изключително силен, драматичен и изживян в изолация конфликт – шоково събитие, който се проявява едновременно на три нива: в психиката, в мозъка и в органа.

 

ДХС е Дирк Хамер Синдром. Нарекох го така, защото шокът от смъртта на сина ми причини моят рак на тестисите. Този ДХС стана оттогава главната фокусна точка на ГНМ.

 

Във всеки отделен случай на заболяване можем да открием ДХС с всичките му вариации. Трябва мислено да се върнем назад до специфичното събитие, за да разберем защо някой е бил засегнат от този биологичен конфликт; причината, поради която това е станало толкова травматично; защо не е имало с кого да споделим и защо това е било проблем.

 

Добрият лекар би трябвало да е в състояние да се превъплъти в душата на бебе, на ембрион, на възрастен, на младо момиче или дори на животно. Той трябва да съпреживее точния миг на ДХС. Само тогава ще бъде в състояние да открие биологичния конфликт и да го разграничи от стотиците други проблеми.

 

Въпрос 4 – ЖПР има още два критерия?

 

Да. Вторият критерий е, че в момента на ДХС съдържанието на конфликта определя огнището на Хамер (ОХ) – специфично място в мозъка, както и местоположението на рака или неговото подобие в органите на тялото.

 

Всеки конфликт има свое специфично съдържание, което е ясно изразено, както и точния момент на ДХС. Резултатът от конфликта е „асоциативен”, което означава, че той се случва на подсъзнателно ниво и затова волята ни избягва съзнателното разбиране. Например, представете си шофьор на цистерна, който по някаква причина губи товара си (гориво, мляко, вода...) – типичен пример за „воден” или „свързан с течности” конфликт. Асоциацията от шока от инцидента с течност, причинява воден биологичен конфликт, който се регистрира като специфична болест – рак на бъбреците.

 

Въпрос 5 – Тогава това означава, че всяко съдържание на конфликт или събитие е свързано с точно определен вид рак и се регистрира в определена част на мозъка?

 

Да, много специфична програма в мозъка. В случая с рака на бъбреците, причинен от инцидент с вода или друга течност, късото съединение се случва в момента на ДХС, в предварително определено място в мозъка и причиняващо проблем в левия или десния бъбрек, в зависимост от страната на мозъка.

 

Това късо съединение, което се появява като лезия (поражение, повреда) в мозъка, може да бъде снимано с компютърен томограф или ядрено-магнитен резонанс и изглежда като концентрични кръгове на мишена или като снимка на повърхността на вода, в която е хвърлен камък. Радиолозите бъркат тези кръгове с грешка в апарата, т.е. смятат ги за дефект. Тези лезии в мозъка се наричат ОХ. Това име, междудругото, идва от моите опоненти, които подигравателно наричаха тези области „Hamersche Herd” – странните огнища на Хамер.

 

Въпрос 6 – А кой е третият критерий на ЖПР?

 

Третият критерий е, че посоката на конфликта съответства/определя точното развитие на ОХ в мозъка, както и съответния рак или негов еквивалент в органа.

 

С други думи, този биологичен конфликт атакува на три нива едновременно: психика, мозък и орган. Вече е ясно и проверено, че развитието на конфликта е синхронизирано и на трите нива.

 

Същината се състои в това, че ако знаете точното положение на проблема, на което и да е от нивата, другите две могат да бъдат открити и отключени. Това означава, че имаме организъм, мислещ на три нива, но всъщност представлява едно цяло.

 

Следващата история ще илюстрира това: след една лекция, проведена във Виена през Май 1991 г., един лекар се приближи и ми връчи мозъчна томография на пациент и поиска да определя състоянието на органите на човека, както и към кой конфликт  принадлежат. Наоколо имаше двайсетина колеги, включително някои радиолози и специалисти томографи. От трите нива аз имах само мозъчното пред мен. От тази мозъчна томография бях в състояние да диагностицирам свеж кървящ карцином на пикочния мехур, в лечебна фаза; стар карцином на простатата; диабет; стар карцином на белия дроб и сензорна парализа на отделни части от тялото и разбира се, активни конфликти. Лекарят се изправи и ме поздрави. „Пет диагнози и пет попадения. Точно това има пациентът, а Вие дори посочихте какво има сега и какво преди. Фантастично!” Един от радиолозите ми каза: „Убеден съм във вашия метод. Как разпознахте свежия кървящ карцином на пикочния мехур? Аз не бих могъл да открия нищо на томографията, но след като ни показахте програмата, мога да проследя находките.”

 

Въпрос 7 – Може ли да поговорим малко за психичното ниво. Как бих могъл да разбера дали съм преживял шок, чийто резултат би бил рак? Как мога да го разпозная?

 

Има специфични знаци, които ясно разграничават обикновените конфликти и проблеми в ежедневието ни. От първия момент на ДХС вие бихте преживели продължителен стрес на симпатиковата нервна система. Симптомите биха се изразявали в студени ръце и/или крака, загуба на апетит, загуба на тегло, безсъние и постоянни мисли денем и нощем за съдържанието на конфликта (мисли върху проблема). Тази ситуация може да се промени, само ако конфликтът бъде разрешен. В противовес на обикновените ежедневни проблеми, тук пациентът попада във фаза на постоянен стрес, който ще причини специфични проблеми/симптоми, както и растящ тумор/рак. ОХ в мозъка, които са незабавно видими, показват, че психиката на пациента има много ясно очертани симптоми, които не могат да се пренебрегнат.

 

Въпрос 8 – Какво се случва тогава, когато такъв биологичен конфликт бъде разрешен?

 

Когато един биологичен конфликт бъде разрешен можем да видим много ясни симптоми на психично, мозъчно и органично ниво.

 

На психично ниво, както и външно, виждаме, че пациентът вече не мисли постоянно за съдържанието на конфликта. Изведнъж ръцете отново са топли, увеличава се апетита, нормализира се теглото и той спи по-добре. Може да има умора и слабост, както и нужда от почивка. Това по някакъв начин е началото на края, но всъщност е много позитивен знак. Тази лечебна фаза варира по продължителност, в зависимост от продължителността на главния конфликт. В пика на лечебната фаза, когато тялото задържа много вода, се наблюдават епилептични или епилептоидни кризи, които показват различен симптом за всяка болест.

 

След епилептоидната криза тялото изхвърля вода от едема (оток), като постепенно се нормализира и пациентът отново възвръща силите си.

 

На мозъчно ниво се наблюдава същото развитие – по време на активната фаза на конфликта са видими концентричните кръгове в ОХ, които в лечебната фаза преминават в едем. Можем да видим на томография как кръговете от ОХ стават по-тъмни и неясни като цяло и постепенно се издуват. Тази епилептоидна криза, управлявана от мозъка, маркира кулминационната точка на отока и съответно повратната точка към нормализиране. Във втората половина на лечебната фаза, незасегнатата съединителна тъкан в мозъка изпълва мястото на ОХ, за да го възстанови. Всъщност, тази незасегната съединителна тъкан, която се оцветява в бяло на томографията, като приложим контрастно вещество (йод), преди беше смятана погрешно за мозъчен тумор и се оперираше. Тъй като мозъчните клетки НЕ МОГАТ да се делят след раждането ни, РЕАЛЕН мозъчен тумор не може да съществува.

 

На ниво орган наблюдаваме как растежа на тумора спира. Това означава, че биологичния конфликт е бил разрешен – наричаме това „конфликтолиза”. Това е много важно да се схване, защото то води терапията напред. Дори епилептоидната криза се проявява на останалите две нива толкова ясно, колкото и при органа.

 

Въпрос 9 – Може ли да опишете една такава епилептоидна криза?

 

Епилептоидната криза е нещо, което Майката Природа е промислила и създала преди милиарди години. Тя се проявява и на трите нива едновременно. Тя се случва в кулминационната точка/пика на лечебната фаза, като целта й е да се нормализира отново. Тя е и това, което обикновено наричаме епилептичен гърч, т.е. спазъм на мускулите, но той е само една от проявите на епилептоидната криза, която се случва след разрешаването на моторен/двигателен конфликт.

 

Епилептоидна криза настъпва при всяка болест, но с известни вариации. По средата на лечебната фаза, пациентът преживява едно повтаряне на физиологичния конфликт, което означава, че той преживява едно повтаряне на своя конфликт за кратко (стрес фаза) отново навсякъде, включително студени ръце, студена пот, както и всички симптоми на активната фаза. Това се случва така, за да може мозъчният оток да се подтисне/да се свие и течността да се елиминира от него, а пациентът да се нормализира.

 

След епилептоидната криза пациентът ще се затопли и ще претърпи първата малка уринарна фаза. От тази криза нататък започва нормализиране. С други думи, ако пациентът преживее кризата, по-нататъшни усложнения или сериозни кризи са необичайни. Втората уринарна фаза настъпва в края на лечебната фаза, когато тялото елиминира по-голямата част от урината, останала от отока. Опасната точка се намира точно преди края на епилептоидната криза, когато ще е доказателство дали  е била достатъчна, за да управлява регулатора в мозъка.

 

Най-познатата епилептоидна криза е сърдечният инфаркт. Такава е и емболията на белия дроб, хепатита, пневмонията... За да се подпомогне тялото в извършване на съответните промени, особено при конфликти с голяма продължителност, понякога е нужно да се приложи една силна доза кортизон. При много трудни случаи кортизонът може да бъде даден незабавно.

 

Въпрос 10 – Бихте ли описали някои типични конфликти и да обясните защо ги наричате „биологични конфликти”?

 

Причината, поради която ги наричаме биологични е, че те протичат аналогично при хората и при животните, като се има предвид разбирането ни за еволюцията в исторически план, както и установените съответствия. Биологичните конфликти нямат нищо общо с нашите интелектуални или психологични конфликти/проблеми. Те са от фундаментално различно естество. Те са по природа полу имплантирани проблеми-събития в архаичната поведенческа програма на нашия мозък. Вие си мислите, че мислите! Всъщност, конфликтът вече е намерил отговора асоциативно, за части от секундата, преди дори да започнете да мислите. Например, когато един вълк убие едно агне, овцата (майката на агнето) ще преживее конфликт майка-дете, точно както би го преживяла и човешката майка. Тя ще развие рак на зърното на гърдата от същата страна, в която човешката майка ще получи рак на гърдата. Страната (в случая гърдата) зависи от това дали човекът е десняк или левак, както и животното.

 

ОХ (огнище на Хамер) при конфликт майка-дете „територия за гнездото”, ще бъде на същото място в мозъка на майката, където е и програмата за  конфликт майка-дете „връзка/родство”.

 

ОХ при конфликт дете-майка, особено конфликтът, свързан с кърмене и сучене, също ще бъде на това място в мозъка на детето/бебето, където е и програмата за връзката дете-майка.

 

Всичките ни биологични конфликти могат да бъдат категоризирани според историческата логика на еволюцията. Когато специалното поведение е било създавано по време на еволюцията, не само органите и мозъчните части са принадлежали заедно, но и конфликтите са се свързали. Всичките тези психологични проблемни събития се намират исторически и органически много близо в нашия мозък. Те дори имат едни и същи хистологични образувания (органични тъкани). Научим ли се веднъж да гледаме организма си от гледна точка на еволюцията, ще видим един прекрасен порядък в природата.

 

Въпрос 11 – Можете ли да дадете някои примери от ежедневието?

 

Представете си как една майка стои на тротоара, държейки детето си за ръка и  говори с приятелка. Детето се отскубва и изтичва на улицата. Чува се свирене на спирачки и детето е ударено от колата. Майката не е предупредена и е напълно неподготвена. Тя замръзва от шока. Детето е закарано в болница и е в критично състояние няколко дни. Майката има ледено студени ръце, не може да спи, нито да се храни и изпитва постоянен стрес, от който започва да расте възел в лявата й гърда, ако е деснячка. Тя преживява типичен майка-дете конфликт, с дискови формирования в десния церебелум (малкия мозък). От момента, в който детето се прибере вкъщи и лекарят каже „Имахме късмет, детето се оправи”, ръцете на майката ще се стоплят и лечебната фаза ще започне; тя ще спи по-добре и ще възвърне апетита си. Това е типичен конфликт с едни и същи последствия при хора и животни.

 

Друг пример: жена заварва съпруга си в леглото с най-добрата си приятелка. Тя ще изживее сексуален конфликт. На биологичен език конфликтът, бидейки копулативен (свързан с половия акт), ще причини карцином в матката, при жена  деснячка.

 

Не всеки би получил такъв конфликт в подобна ситуация. Например, ако жената не обича съпруга си и е обмисляла да го напусне, тя няма да изживее този шок като сексуален конфликт, а по-скоро като човешки такъв, поради другарството в брака. Конфликтът тогава ще бъде с партньора и ще причини рак на гърдата (дясната, ако жената е деснячка).

 

Едно и също събитие може да има различно психологично значение за всеки индивидуално.

 

Решаващият момент не е какво се е случило, а как пациентът е усетил/ преживял в душата си ДХС. Това същото събитие би могло да бъде и страх-погнуса конфликт, предизвикващ хипогликемия (ниска кръвна захар), ако жената е хванала мъжа си в много грозна ситуация, да речем с проститутка. Или би могло да предизвика чувство на самообезценяване, със или без сексуален конфликт, ако жената хване съпруга си с двадесет години по-младо от нея момиче. Чувствата й може би ще бъдат „не мога да се конкурирам” или „не мога да му предложа това, което тя може”. В такъв случай конфликтът засяга скелета, лонната кост на таза (пубиса), като се наблюдава остеолиза (дефицит на калций), като резултат на сексуално самообезценяване.

 

Трябва да знаете всичко това, за да откриете мислите на пациента по време на ДХС, защото те определят как ще се развие болестта. Тези мисли са пълни с много и значими, важни картини, тъй като всичките евентуални „връщания” назад и рецидивиращи проблеми ще са зависими от това еднократно събитие. Можем дори да говорим и за конфликтна алергия.

 

Въпрос 12 – Д-р Хамер, може ли човек да се лекува чрез ЖПР?

 

Принципно, да, но ЖПР е само първият закон от биологичния процес на Германската Нова Медицина. Общо имаме пет биологични процеса (закони), които съм доказал емпирично, т.е. те са наблюдавани при над 15 000 събрани и документирани случая. Ако човек работи съвестно, би трябвало да проучи всичките пет биологични процеси.

 

Въпрос 13 – Нека да следваме реда. Какъв е вторият закон на биологичния процес, който сте открили?

 

Вторият биологичен закон на Германската Нова Медицина е фактът, че всяка болест има две фази.

 

Въпрос 14 – Всички болести? Не само рака?

 

Да, всички болести имат две фази – „студена” и „топла”. В миналото лекарите откриваха около 1000 болести, но не знаеха/не забелязваха тези две фази. 500 би трябвало да бъдат „студени” болести, когато кръвоносните съдове се свиват, причинявайки бледност и загуба на тегло. Другите 500 би трябвало да бъдат „топли” болести, съпроводени с треска, разширени кръвоносни съдове, силна умора и добър апетит. Всички тези неизбежни болести бяха смятани за отделни, различни. Сега знаем, че това не е така. Според сегашното ни познание, само 500 болести имат две фази. Първата е винаги „студена”, активна фаза на конфликта, със стрес в симпатиковата нервна система, а втората, ако конфликтът бъде разрешен, е винаги „топла”, възстановително-лечебна фаза. Разбира се, ОХ за двете фази се намира на едно и също място в мозъка, така че може да ги смятате за едно и също ОХ. По време на активната фаза, компютърната томография показва ясно очертани кръгове, мишена, а в лечебната фаза кръговете постепенно преминават в оток.

 

От този пример виждаме, че този биологичен закон е важен не само за рака, но и за цялата медицина. Да вземем за пример един стар елен, който е бил изгонен от територията си от по-млад елен; той ще бъде в продължителен стрес, преживявайки биологичен конфликт, а именно териториален, с ОХ в областта над дясното ухо в мозъка. Старият елен ще предизвика по-младия с цел да си спечели обратно територията. Той не може да спи или да яде, отслабва и евентуално би имал сърдечен спазъм или ангина пекторис. Говорейки органично, той има язва, което означава, че има малък абцес/възпаление на коронарната артерия. Той предизвиква по-младия елен, защото това е единствения начин да изгони съперника от територията си. След това ще навлезе в една дълга лечебна фаза (ваготонна). Ще се затоплят крайниците му, ще яде отново и ще е много уморен. В пика на лечебната фаза  ще преживее сърдечен инфаркт, като израз на епилептоидната криза. Ако оцелее, ще бъде в състояние да запази територията си.

 

За човека, негова територия би могла да бъде фермата му, работата му, семейството, личните дела и т.н. Имаме няколко територии едновременно; дори автомобилът може да бъде територия.

 

При хората, един сърдечен инфаркт ще бъде видим единствено ако конфликтът е продължил поне три-четири месеца; обаче, ако е продължил повече от година и началото на лечебната фаза не е било забелязано, изходът обикновено е фатален. Мозъчната томография е много бърз начин за диагностициране.

 

Някой може да попита защо медицината не е открила този закон за двете фази отдавна, след като той е толкова очевиден. Отговорът е толкова лесен днес, колкото е бил труден преди. Ако конфликтът не се разреши, болестта остава в първата фаза, означавайки, че индивидуалната издръжливост в активната фаза постепенно отслабва и накрая човек умира от изтощение или какхексия (хронично умствено или физическо изтощение). Законът за двете фази при всички болести се прилага само, където индивидът е разрешил конфликта. Въпреки това, законът се прилага за всяка болест и респективно за всеки конфликт, защото по принцип всеки конфликт може да се разреши по различни начини.

 

Въпрос 15 – Д-р Хамер, какъв е третият биологичен закон, който установихте?

 

Онтогенетичната система на туморите и раковите еквиваленти.

 

Въпрос 16 – Какво означава терминът „онтогенетичен”?

 

Онтогенетичен означава, че всички болести (в медицината) водят началото си от еволюцията. Той се отнася за ембрионалния живот на индивида.

 

Въпрос 17 – Как стигахте до него?

 

Открих Онтогенетичната система на туморите и раковите еквиваленти след наблюдение на около 10 000 случая. Работех напълно емпирично (практично, по опитен път), както би трябвало да постъпи един добър учен. Документирах всичките събрани случаи, както и компютърните томографии на мозъка с техните хистологични находки. Едва след това ги разгледах и сравних, за да видя дали има някаква закономерност, някаква система. Беше поразително, имайки предвид, че го смятахме за невъзможно.

 

Имаше много пациенти, при които компактни тумори израстват чрез клетъчна аугментация (увеличаване, уголемяване) в активната фаза, а други нарастваха в лечебната фаза, след като конфликтът е бил разрешен. Просто не би могло да става въпрос за една и съща болест. Така че се наблюдаваше два вида клетъчно нарастване: едно в активната фаза и друго в лечебната.

 

Болести, при които се наблюдава клетъчно свиване или смаляване (т.е. дупки, язви, некрози, общо наречени абцеси) в активната фаза – имат клетъчна аугментация в лечебната фаза.

 

Сравних тези различни находки и винаги виждах систематичността. Туморите, които се формираха в активната фаза с нарастване на клетки винаги имаха своите програми едновременно в мозъчния ствол и в малкия мозък (церебелума). Тези две части на мозъка се наричат „стар мозък” (така го нарича Хамер, бел. на прев.). Затова всички ракови болести, характеризиращи се с клетъчна аугментация в активната фаза, имат своите програми в стария мозък, откъдето и получават инструкции. И всички т.нар. тумори, които са всъщност само преливащ вид на лечебен симптом, минаващ през клетъчна аугментация по време на лечебната фаза, имат своите програми в церебелума.

 

Тази систематична връзка беше открита през 1987 г. и наречена „Онтогенетична система на туморите и раковите еквиваленти”. С ЖПР и законът за двете фази при всички болести, беше изведена първата систематична класификация в Германската Нова Медицина.

 

 „Онтогенетичен” означава произхода и развитието на индивидуалното житейско съществуване. Означава установяване на връзка/свързване с развитието на човешката същност. Така че Онтогенетичната система на туморите означава, че нито мястото на ОХ в мозъка, нито видът на тумора или некрозите, които се развиват впоследствие, се случват просто по случайност, защото всичко е било логически предопределено през еволюцията на човека.

 

Смята се, че онтогенезата е повторение на филогенезата (еволюционното развитие на един организъм или група), което означава, че развитието на различните видове до човек е повторено в ембрионалното развитие на детето и по време на ранното детство. Знаем, че трите основни клетъчни слоя се създават през първите седмици на човешкото ембрионално развитие и всички органи произлизат от тези три основни клетъчни слоя:

 

- вътрешен или ендодерма;

 

- среден или мезодерма; и

 

- външен или ектодерма.

 

Всяка клетка и всеки орган от нашето тяло имат отношение към един от трите слоя. Органите, които се развиват от вътрешния клетъчен слой имат своите програми в мозъчния ствол, най-старата част от мозъка. В случаите на рак те произвеждат,  чрез клетъчна аугментация, компактни тумори от адено клетъчен тип.

 

Клетките, респективно органите, които се развиват от външния клетъчен слой имат програми в церебралния кортекс на церебрума (кората на главния мозък), най-младата част на нашия мозък. В случаите на рак се причинява клетъчно свиване, под формата на абцеси, язви или функционални нарушения на органно ниво, като диабет или парализа.

 

В средния клетъчен слой се различават по-стари и по-млади групи клетки. Клетките, респективно органите, които принадлежат към по-старата група на средния клетъчен слой, имат програми в церебелума, което значи, че те всъщност принадлежат към стария мозък и заради това произвеждат компактни тумори от аденоиден клетъчен тип по време на активната фаза.

 

Клетките, респективно органите, които принадлежат към по-младата група на средния клетъчен слой, се ръководят от медуларния слой на церебрума (продълговатия мозък). Затова те произвеждат некрози или дупки в тъканите, респективно свиване на клетки, като дупки в костите (в костната плътност), в далака, в бъбреците или яйчниците, наречени костни остеолизи, бъбречни остеолизи, остеолиза на далака или некрози на яйчниците, по време на активната фаза.

 

От това става ясно, че ракът не е безсмислено развитие на подивели клетки. Той е едно разбираемо и дори предвидимо събитие, което се придържа точно към онтогенетичния процес.

 

Въпрос 18 – Не всички тумори са еднакви. Може ли да обясните и разясните разликата в растежа при определени болести?

 

Да, това е така, защото досега човек не беше в състояние да забележи някакъв порядък при раковите формирования. Сегашното обучение по медицина, което аз наричам „медицина за малолетни”, има класификация без никаква систематична връзка. Хората казват, че има рак, когато клетките произвеждат свръх растеж, но както можем да видим сега, клетките могат да формират различни образувания през различните фази.

 

Например, пациент има храносмилателен конфликт на („неусвояване”), когато е полупреглътнал голям залък, но не може да го смели.  Да предположим, че си е купил къща и изведнъж открива, че договорът за продажба е невалиден, че е бил измамен и губи къщата. От този шок той би могъл да развие новообразувание в стомаха, наречено адено карцином, който израства със структура, подобна на карфиол. Този карцином се появява по време на активната фаза, с ОХ в дясната половина на мозъчния ствол, най-старата част от мозъка, в т.нар. понс.

 

Друг пример: пациент преживява конфликт, свързан с вода;  докато плува в океана, той губи сили, близо е до удавяне, но е спасен в последната минута, така да се каже. Месеци наред  сънува удавяне и не е в състояние да се приближи до вода. Страда от рак на бъбреците (паренхимна некроза) и развива клетъчна некроза на бъбречната тъкан (паренхима), докато бъбреците спрат да функционират.

 

Години по-късно пациентът отива на ваканция със семейството си, на море. Понеже дъщеря му обича водата, той я придружава; с това действие той разрешава своя конфликт. По време на лечебната фаза ще израсте една голяма киста на бъбрека. Тя ще се втвърди постепенно, подобно на съединителна тъкан, което от своя страна ще помогне на бъбрека в задачата му да произвежда урина, т.е. образува се нов бъбрек. Това е и всъщност истинската причина за тумора. В този смисъл туморите не са безсмислени, а напротив, те са нещо полезно.

 

Същата интелигентност виждаме и в предишния пример със залъка, който не може да се смели и организмът произвежда голям тумор, който да помогне на залъка да се усвои – това не е лишено от смисъл, защото стомашните и чревните клетки произвеждат последователно храносмилателен  сок и с появата на тумора (много стомашни клетки), се увеличава и количеството на отделения сок, необходим за усвояването на залъка.

 

Това е причината за различните тумори и различното клетъчно нарастване, която не бихме могли да разграничим преди.

 

Сега сме в състояние прецизно да диференцираме и да разграничим туморите, според хистологичните находки и конфликти. Всички тези връзки са обобщени в онтогенетичната система на туморите и раковите еквиваленти.

 

Явленията в психиката и в мозъка са еднакви, по време на една и съща фаза, но на органично ниво се различават. Тук виждаме управляваните от стария мозък органи, които пораждат клетъчна аугментация в активната фаза, докато церебрума насочва органите да формират дупки, некрози и улцери по време на активната фаза. В лечебната фаза има обратен процес – старият мозък насочва органите да разрушат туморите, с помощта на специални микроби, докато церебрума дава команда да се запълнят дупките, некрозите и улцерите, с помощта на вируси и бактерии, което е съпроводено с подуване.

 

Въпрос 19 – Предполагам стигнахме да четвъртия закон?

 

Да, онтогенетичната система на микробите.

 

Въпрос 20 – Д-р Хамер, каква роля играят микробите във вашата система? В тази връзка, говори се много за имунна система.

 

До този момент смятахме, че микробите причиняват инфекции. Тази гледна точка би била вярна, ако микробите се откриват при всяка инфекция. Всъщност това не е така. Цялата имунна система е просто една „фата моргана”, един мираж, основан на хипотези.

 

При болестите, които могат да бъдат избегнати, ние забравяме или пренебрегваме първата фаза – активната фаза. Само след като конфликтът бъде разрешен, микробите влизат в действие. В действителност те се управляват и активират от мозъка. Те НЕ са наши врагове; те ни помагат и работят за доброто на организма ни. След като получат команда от мозъка, те спомагат за елиминирането на ракови тумори или запълват наново дупки, некрози и тъканни щети от другите групи на церебрума. Те са наши верни помощници, наши работници! Концепцията за имунната система, за армията, която се бори срещу лошите микроби, просто е грешна.

 

Въпрос 21 – Това ме подсеща за белодробната туберкулоза. Как са могли хората преди петдесет години да стоят в санаториумите и да си лекуват белодробната туберкулоза?

 

Ако оставим обикновената туберкулоза настрана и се съсредоточим върху истинската белодробна туберколоза, ще видим, че тя е винаги лечебна фаза след напреднал белодробен рак. Този белодробен рак е винаги вследствие на страх от смъртта конфликт и винаги се управлява от мозъчния ствол. Туморът расте по време на активната фаза, но се редуцира в лечебната чрез туберкулозна микобактерия, ако е налична в организма ни. След това тя  ще бъде изкашляна, често с кървави храчки, наречено експекторация, което плаши хората и поражда нов страх от смъртта. Веднъж разпознато – става порочен кръг.

 

При животните протича по същия начин; белодробният тумор се изкашля и това, което остане са кухини, които позволяват по-добро дишане от преди; но ако туберкулозните микобактерии липсват, тогава ще останат кръгли лезии (поражения) в белия дроб.




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: olivie
Категория: Хоби
Прочетен: 477564
Постинги: 338
Коментари: 536
Гласове: 860
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031