Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.10.2014 14:40 - Малоумието продължава
Автор: olivie Категория: Хоби   
Прочетен: 860 Коментари: 0 Гласове:
-1



 http://www.cross.bg/vaksina-dogovaryane-shestvalentna-1435152.html#axzz3G08LwiZf

 

Глобите за отказ от ваксини се оказват незаконни.   Патерналистичният подход в медицината е отдавна преодолян и изместен от принципа на информираното съгласие. Прекомерното, авторитарно "покровителстване" от страна на държавата, да решава вместо гражданите въпроси от лично естество и да изисква безусловно подчинение, беше характерно за един минал период от историята.
Информирано съгласие означава, че след като пациентът получи достатъчна и необходима информация относно същността на медицинската интервенция и принципните рискове, свързани с нея, той взема решение дали тя да бъде извършена или не. Медицинските интервенции за профилактика на здравето не правят изключение. Такава интервенция е имунизацията. 

Принципът на информираното съгласие в медицината е световно признат. Той е прогласен в чл. 3, т. 2, б. а.) от Хартата на основните права на Европейския Съюз  (2007/C 303/01), който гласи: 
„В областта на медицината и на биологията трябва да бъдат зачитани по-специално: 
а) свободното и информирано съгласие на заинтересованото лице при определени със закон условия и ред”.

Този принцип е основен и в Конвенцията за правата на човека и биомедицината, която е влязла в сила за Република България (Обн., ДВ, бр. 32 от 12.04.2005 г.). Ето какво гласи чл. 5 от тази Конвенция:
„Всяка интервенция, свързана със здравето, се извършва само със свободно и съзнателно изразеното съгласие на заинтересованото лице. Това лице получава предварително необходимата информация за целта и естеството на интервенцията, както и за произтичащите от нея последствия и рискове.”

Законът за здравето, макар и не съвсем последователно, също беше приведен в съответствие с принципа на информираното съгласие и изостави патерналистичния подход. Информираното съгласие е уредено в чл. 87 и следващите. Нуждата от осъвременяване на института на информираното съгласие беше отчетена от българския законодател и през 2008 г. тази материя беше допълнена в съответствие с Конвенцията за правата на човека и биомедицината, Декларацията за подкрепа на правата на пациента (Амстердам, 1995), Европейската харта за правата на пациентите (Рим, 2002), както и Препоръка 2000/5 на Съвета на Европа, която разглежда като основополагаща и неделима част от всяко демократично общество правото на гражданите и пациентите да участват при взимането на решения, касаещи здравеопазването. Тези промени са в съзвучие и с универсалното право на гражданите на възможно най-добро състояние на физическото и душевно здраве, гарантирано с чл. 12, ал. 1 от Международния пакт за икономически, социални и културни права и правото на най-доброто здраве, което може да се постигне – според Преамбюла на Конституцията на Световната здравна организация.

Според чл. 92, ал.1, т. 3 от Закона за здравето лекуващият лекар е длъжен да информира пациента относно планираните профилактични дейности и рисковете, свързани с тях. Несъмнено това информиране се осъществява с цел вземане на информирано съгласие относно тези профилактични дейности, тъй като чл. 92 доразвива и детайлизира чл. 88 относно фактите, за които лекуващият лекар е длъжен да информира пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител за получавате на информирано съгласие.

Разпоредбата на чл. 58 от Закона за здравето относно задължителните имунизации и съответните разпоредби на издадената въз основа на него Наредба № 15 от 12.05.2005 за имунизациите в Република България противоречат на принципа на информираното съгласие и съответно на тези разпоредби от Закона за здравето и от международните актове, които го закрепват. Даже нещо повече. Имунизирането е "медицинска дейност" по смисъла на чл. 87, ал. 1 и ал. 2 и "инвазивен метод" по смисъла на чл. 89, ал.1. според определението в § 1 т.3 от Допълнителните разпоредби.  Поради това преди поставянето на ваксина пациентът, респективно негов родител или настойник, трябва да предостави своето съгласие в писмена форма.

Като акт от по-висок ранг Конвенцията за правата на човека и биомедицината има преимущество пред тези норми на вътрешното ни право, които й противоречат (чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България). Отмяната на съответните разпоредби от Наредбата като противоречащи на нормативен акт от по-висок ранг (Конвенцията) би била доказателство за зачитане на човешките права и наличието на действаща правова държава.

Това би било в съзвучие и с тенденцията в редица развити европейски държави. Законодателствата на Германия, Великобритания, Швеция, Австрия и др. изоставят задължителното ваксиниране и възприемат по-демократичния подход на препоръчителни имунизации с възможност за задължителни такива само при доказана конкретна нужда от това, например извънредна епидемична обстановка. 

От гледна точка на правната наука извършването на медицинска интервенция без съгласието на пациента би следвало да се счита за телесна повреда. Това е възприето в правната доктрина на някои държави („Медицинско право”, доц. Дарина Зиновиева, изд. Сиела, София, 2004, стр. 149). Имунизацията не прави изключение. 

Принципът на информираното съгласие е в съзвучие и с два основни принципа на медицинската етика и деонтология:
1.   да не се вреди на пациента;
2.   да се зачита правото на пациента да знае истината.
(вж цит. съч. стр. 152).

Според чл. 94, т. 1 от Закона за здравето пациентът е длъжен да се грижи за собственото си здраве. Това означава, че отговорността за опазване на здравето е на пациента, а не на държавата. Щом носи отговорност, пациентът очевидно трябва да има избор относно профилактиката на здравето си. Ако допуснем, че той няма избор и трябва, без да се взима съгласието му, да изтърпи извършването на медицински интервенции, тогава би следвало отговорността за здравето на пациента да е на този, който му налага медицинските интервенци, а не на пациента. Още повече, че имунизацията е медицинска интервенция, която по правило крие рискове за здравето, свързани с възможни нежелани реакции. Това е безспорно. В редица законодателства (САЩ, Русия и др.) е предвиден специален ред за обезщетяване на пострадалите от ваксини и техните близки.

По-рано задължителното ваксиниране се обосноваваше с предпазване на здравето на другите. Това схващане е остаряло и е в противоречие с чл. 1 и чл. 2 от Конвенцията за правата на човека и биомедицината. 
Чл. 1 гласи:
„Страните по тази конвенция защитават човешкия индивид, неговото достойнство и идентичност и гарантират на всяко лице без дискриминация зачитането на неговата неприкосновеност и на другите му права и основни свободи по отношение на прилагането на постиженията на биологията и медицината.”
А чл. 2 гласи:
„Интересът и благото на човека имат предимство над интереса на обществото или този на науката.”

 Опитът да се тълкува Конвенцията за защита на правата на човека и на човешкото достойнство във връзка с прилагането на постиженията на биологията и медицината като приложима само към научни изследвания и "някои много специфични интервенции" не е обоснован и противоречи на изричната ясна и недвусмислена норма на чл. 5. Той гласи, че "ВСЯКА интервенция, свързана със здравето, се извършва само със свободното и съзнателно изразено съгласие на заинтересованото лице." Според чл. 26, т. 1 "упражняването на правата и разпоредбите за защита, съдържащи се в тази конвенция, не подлежат на никакви ограничения, освен на тези, установени от закона и необходими в едно демократично общество в интерес на обществената сигурност за предотвратяване на престъпления за защита на здравето или правата и свободите на другите." Задължителните ваксини не биха могли да се разглеждат като нито едно от тези изключения. Накърняване на правото на информирано съгласие като изключение е оправдано само в два случая:
1. когато подлежащото на ваксина лице е клинично доказано носител на зараза и това създава опасност за живота и здравето на другите;
2. когато съществува извънредна епидемична ситуация с много висок процент на разболелите се.
И в двата случая не става въпрос за рутинна имунизация, а за съобразяване с конкретната необходимост.
 

Правото на неприкосновеност и на информирано съгласие на индивида е застъпено също и в чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, която е неизменна част от Европейската Конституция. Ограниченията в прилагането на тези два международни акта е в ущърб на добрите медицински практики, които насърчават повишаването на здравната култура на населението, взимането на пряко участие в избора на методите за превенция и лечение, както и поемането на персонална отговорност за направения избор. В държавите от ЕС, където тези практики се прилагат от години, няма данни за нарастване на заболеваемостта от същите инфекциозни болести, за които у нас ваксините са задължителни. Статистиката от имунизационния доклад за 2007 на Уницеф показва, че държавите с незадължителни ваксини като Австрия, Германия, Обединеното кралство, Швеция и др. имат най-ниските нива на детска смъртност. Докато държави със задължително имунизиране и имунизационно покритие от 98-99 % показват значително по-високи нива на детска смъртност, например държавите от Източна Европа и др. Следователно „повишаване на нивото на здраве на нацията” не може да се изтъква като аргумент за ограничаване на правото на информирано съгласие - фактите показват точно обратното.

 В заключение нормите в Закона за здравето и Наредба 15, уреждащи задължителност на ваксините, влизат в противоречие с чл. 5 от Конвенцията за защита на правата на човека и на човешкото достойнство във връзка с прилагането на постиженията на биологията и медицината и с чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Тези норми не следва да се прилагат, тъй като според чл. 5, ал. 4 от Конституцията международните актове, влезли в сила за Република България, имат предимство пред тези норми на вътрешното право, които им противоречат.

 




Гласувай:
1
2



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: olivie
Категория: Хоби
Прочетен: 439136
Постинги: 323
Коментари: 505
Гласове: 838
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031