много забравяме :: Размисли за телепортацията

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

13.05.2016 15:33 - Размисли за телепортацията

Автор: olivie Категория: Хоби

Прочетен: 956 Коментари: 2 Гласове:

Последна промяна: 13.05.2016 20:07

Става дума не за преместване на предмети на разстояние, а за преместване на предмети в други измерения, или друго време по - точно. Предполагам на всеки му се случвало да "загуби" дребни предмети, които после МОГАТ да се появат също така неочаквано. Например стотинка, която предния ден сте имали, а сега я няма, нокът, който сте отрязали и е изчезнал мистериозно, ако в момента сте мислели за нещо друго. Последният после не се появи, но стотинката да. Та както казва Стивън Хокинг, мирозданието се състои от безброй успоредно наредени паралелни светове, различаващи се един от друг само по един хроном /хипотетична частица, изграждаща времето/ Говори се, че първият в света хроновизьор е засекретен от Ватиканът, а откривателя му убит. /Хроновизьорът е уред с който можеш да се види всичко случило са не Земята до наши дни, тъй като произвежданите от човешката мисъл хрономи, се натрупват в неживата природа/ Както и преди бях писал около Земята съществува интелектуална обвивка, която съхранява цялата информация. Ние сме потопени в това електромагнитно поле и всичко усетено от нашите сетива се натрупва в нея, чрез посредничеството на хрономите. Хрономите следователно са една от елементарните частици на мирозданието, наред с етера, или квантите. Тук прочетох и интересна езотерична формула за състава на пространство-времето, с която съм напълно съгласен - тя дублира формулата на водата /Н2О/ - една част пространство /и съдържащото се в него/ и две части време. От закона за запазване на енергията, който действа и тук следва, че вътрешните и външните сили трябва да бъдат в равновесие, за да не се разпадне структурата. Времето, хрономите и мисълта, обаче се движат по - бързо от по - бавните и плътни слоеве на материята и поради което винаги ги догонват. Но, ако при това догонване се получи "незаварване" в следващия момент, с повече от един хроном, то "материализацията" изостава в предишния паралелен свят. Следователно, ако отново получим изгубената стотинка, това означава, че същата е изгубена в следващия в бъдещето паралелен свят, а не че същата е създадена от нищото. Процесът прилича на отношението на временната към постоянната памет. Когато се "напълни" временната памет, тогава започва тя да пълни постоянната. Двете се гонят и не трябва да се стигат. За това човек спи и сънува. Ако това обаче все пак се случи, както е при старите хора, които помнят по - добре минали събития от колкото скорошни, които те вършат автоматично и съзнателната мисъл не участва в процеса, произведените хрономи-време са по - малко. На подобен процес можем да отдадем и другата част от времето - в смисъл климата, както и земетресенията, които излиза че се пораждат от различна скорост /и време/ на приплъзване на тектоничните плочи. Вероятно за това в глобален план населението на Земята или трябва да бъде намалено драстично, или разпределено равномерно с равни възможности за произвеждане на хрономи, или катаклизмите ще затрият всички ни. Трябва обаче да помислим има ли начин, друг път, да избегнем закона за противодействието? Ще ли се замислят войнолюбците да престанат с подпалването на войни, или трябва да им гръмне Йелостоун в мусурата за да проумеят написаното?

Нагоре