Не вярвам, че се случи този миг -
(отдавна го очаквам и мечтая).
В душата ми усмихнат дъжд ръми
и става космос малката ми стая.

Сега съм птица. Никнат ми крила.
И всичките посоки са ми ясни.
Посрещаш ме с едно "Добре дошла"
и вече няма нищо по-прекрасно.

за да се казва, че нещо е класика. Това да не е ракия, та да отлежава в бъчви. То се усеща с първия прочит, нещо като любов от пръв поглед- В душата ми усмихнат дъжд ръми и става космос малката ми стая……..Сега съм птица. Никнат ми крила. – Поздравления!

Но сега класиката е демоде.
На власт идва свободният стих...

Бъди здрав и обичан!