За това което се случва и защо се случва.
Поредната икономическа криза отвори отново вечния въпрос: Какво да се прави? Да воюваме и почваме пак отначало не е решение, тъй като пак с цената на много страдания ще стигнем пак в отправната точка. Може да се залъгваме, че това е спирала и тая точка е на по – горно ниво и т.н. , но истината си остава. Ние просто не сме измислили продължението/отговора на основния въпрос, който е следствие на основополагащата истина за смисъла на човешкия живот. Щом не знаем смисъла, не може да знаем и отговора. При това религиите са само част от предлаганите отговори. Истината обаче не може да бъде повече от една! Следователно религиите лъжат /тъй като са възможни и други алтернативи/
Един експеримент: Вземете кварцов осцилатор и го настройте на няколко млн. трептения в секунда. Поставете го до главата на заспиващ човек и той би трябвало своеволно/?/ да намали броя на трептенията с няколко десетки хиляди в секунда. След това събудете човека и осцилатора ще върне сам зададената му преди честота.
Извод: Мисловната дейност на човека създава време.
Втори експеримент: Във вакуум на везна сложете електромоторче и го уравновесете със съответната тежест. Включете го и то ще започне да се издига с блюдото си – създава се подемна сила, която теоретично, приложена безкрайно, би ускорила моторчето за безкрайно време до скорости по – големи от тази на светлината. Ако помните, японците така и не разбраха защо космическия им генератор отпраши в пространството, а трябваше да изпраща електроенергия на земята /ако се не лъжа беше спечелил І-а награда на изложение в Хамбург/.
И двата експеримента са пример на „слаби взаимодействия”. Е, слаби, слаби, ама те движат света. Ако не съществуват хората няма да има време като линейна величина и логически низ от събития, а всичко ще бъде статично и хаотично едновременно. И това е „божественото”, което човек създава.
Сега да се върнем към кризата в идеите и откъде тя се поражда. Явно е че кризата е просто липса на идеи, които да водят линейно напред /или нужните идеи се засекретяват за да осигурят предимство на определена група в бъдещото развитие/ Според мен е второто, тъй като не сме довели докрай тяхното развитие и не е ясно на следващо ниво дали няма да има видими нови пътища. Та конфликтът значи се изявява като криза и деградация, а причината е в „липсата” на идеи и по – точно в тяхното лъжливо заменяне от измислени „ценности”. Всички могат да дадат безброй примери в това направление. /поне 50% от Европейските директиви са такива/ Лошо е че и ние сме двойно потърпевши от тях и от тези които идват от САЩ. Това създава неописуем хаос и то при положение, че крахът на неолиберализма минава през частично завръщане към икономическите механизми на тоталитарната държава, които ние анатемосахме и се инатим да признаем че сме сбъркали. И като резултат имаме, по точно нямаме стратегия, а още по – малко цел. Какъв Шенген, какви 5 лв? Искаме да отидем там, където предполагаме, че имат стратегия? Ще се убедите, че нямат! Като нямаме цел и стратегия за постигането й, не знаем как да реформираме образованието. Като не можем да решим демографската криза, не можем да преструктурираме и здравеопазването. Е, кой е тоя велик вожд дето чини повече от БАН, дето ще предложи такава програма/стратегия? Отговорът в следващия пост.